ПИЛИЛО

Речник на българския език

1. пилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пилило е производна форма на пиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пилило е производна форма на пиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).