ПИЛЕНЦЕ

Речник на българския език

пѝленце съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

вж. пѝле

Грешни изписвания (3)

  • пиленци
  • пилинце
  • пилинци

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-лен-це
членувано пи-лен-це-то
мн.ч. пи-лен-ца
членувано пи-лен-ца-та