ПИЕНЕ

Речник на българския език

пѝене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

мн. пѝенета, ср. Питие.

Грешни изписвания (3)

  • пиени
  • пиине
  • пиини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пи-е-не
членувано пи-е-не-то
мн.ч. пи-е-ния
членувано пи-е-ни-я-та