ПИЕЛО

Речник на българския език

1. пиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пиело е производна форма на пия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

пиело е производна форма на пия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).