ПЕЧУРКА

Речник на българския език

печу̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. печу̀рки, ж. Вид ядлива гъба с бяла гугла и тъмна долна част (ресни).

Грешни изписвания (3)

  • печуркъ
  • пичурка
  • пичуркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-чур-ка
членувано пе-чур-ка-та
мн.ч. пе-чур-ки
членувано пе-чур-ки-те
звателна форма