ПЕЧАТЕН

Речник на българския език

1. печа̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

печа̀тна, печа̀тно, мн. печа̀тни, прил.
1. Който се отнася до печатане и печат. Печатна грешка.
2. Който е напечатан. Печатно произведение.
3. Който е предназначен за печатане. Печатни знаци. Печатни букви.

Грешни изписвания (3)

  • печатин
  • пичатен
  • пичатин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пе-ча-тен
непълен член пе-чат-ния
пълен член пе-чат-ни-ят
ж. р. пе-чат-на
членувано пе-чат-на-та
ср. р. пе-чат-но
членувано пе-чат-но-то
мн. ч. пе-чат-ни
членувано пе-чат-ни-те

2. печатен — мин. страд. прич. м. р.

печатен е производна форма на печатя (мин. страд. прич. м. р.).