ПЕЧАЛБАРСТВО

Речник на българския език

печалба̀рство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед. Разг. Стремеж към непременно постигане на голяма печалба без оглед на средствата.

Грешни изписвания (7)

  • печалбарству
  • печълбарство
  • печълбарству
  • пичалбарство
  • пичалбарству
  • пичълбарство
  • пичълбарству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-чал-бар-с-т-во
членувано пе-чал-бар-с-т-во-то
мн.ч. пе-чал-бар-с-т-ва
членувано пе-чал-бар-с-т-ва-та