ПЕХОТИНЕЦ

Речник на българския език

пехотѝнец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. пехотѝнци, м. Военнослужещ от пехотата.
прил. пехотѝнски, пехотѝнска, пехотѝнско, мн. пехотѝнски.

Грешни изписвания (7)

  • пехотиниц
  • пехутинец
  • пехутиниц
  • пихотинец
  • пихотиниц
  • пихутинец
  • пихутиниц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-хо-ти-нец
непълен член пе-хо-ти-не-ца
пълен член пе-хо-ти-не-цът
мн.ч. пе-хо-тин-ци
членувано пе-хо-тин-ци-те
бройна форма пе-хо-тин-ци
звателна форма пе-хо-ти-не-цо