ПЕТЪЧЕН

Речник на българския език

пѐтъчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. пѐтък

Грешни изписвания (3)

  • петачен
  • петачин
  • петъчин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пе-тъ-чен
непълен член пе-тъч-ния
пълен член пе-тъч-ни-ят
ж. р. пе-тъч-на
членувано пе-тъч-на-та
ср. р. пе-тъч-но
членувано пе-тъч-но-то
мн. ч. пе-тъч-ни
членувано пе-тъч-ни-те