ПЕТМЕЗ

Речник на българския език

петмѐз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Гъстосварен сок от грозде, захарно цвекло или захарна тръстика, тиква и друг плод; рачел.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • петмес
  • питмес

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пет-мез
непълен член пет-ме-за
пълен член пет-ме-зът
мн.ч. пет-ме-зи
членувано пет-ме-зи-те
бройна форма пет-ме-за
звателна форма