ПЕРУШИНА

Речник на българския език

перушѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Съвкупността от перата на птица.
2. Много пера. Петлите се сбиха и наоколо се разхвърча перушина.
прил. перушѝнен, перушѝнена, перушѝнено, мн. перушѝнени.
Оскубвам перушината (на някого). — Наказвам много строго.

Грешни изписвания (7)

  • перошина
  • перошинъ
  • перушинъ
  • пирошина
  • пирошинъ
  • пирушина
  • пирушинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ру-ши-на
членувано пе-ру-ши-на-та
мн.ч. пе-ру-ши-ни
членувано пе-ру-ши-ни-те
звателна форма