ПЕРСПЕКТИВА

Речник на българския език

перспектѝва съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. перспектѝви, ж.
1. Спец. Само ед. Изкуството да се изобразява в една плоскост триизмерното пространство, като се имат предвид промяната в големината, очертанието, яснотата според отдалечеността на предметите.
2. Далечина, посока към хоризонта, изглед.
3. Прен. Обикн. мн. Бъдеще, изгледи за осъществяване на нещо в бъдеще. Пред него се откриват блестящи перспективи за реализация.

Грешни изписвания (7)

  • перспективъ
  • перспиктива
  • перспиктивъ
  • пирспектива
  • пирспективъ
  • пирспиктива
  • пирспиктивъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пер-с-пек-ти-ва
членувано пер-с-пек-ти-ва-та
мн.ч. пер-с-пек-ти-ви
членувано пер-с-пек-ти-ви-те
звателна форма