ПЕРОН

Речник на българския език

перо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. перо̀ни, (два) перо̀на, м. Площадка за пътници на железопътна гара или на станция на метро. Целият перон беше изпълнен с посрещачи и изпращачи.
прил. перо̀нен, перо̀нна, перо̀нно, мн. перо̀нни.

Грешни изписвания (1)

  • пирон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-рон
непълен член пе-ро-на
пълен член пе-ро-нът
мн.ч. пе-ро-ни
членувано пе-ро-ни-те
бройна форма пе-ро-на
звателна форма