ПЕРИФРАЗА

Речник на българския език

перифра̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. перифра̀зи, ж.
1. Спец. Описателно изразно средство, при което явлението или предметът не се назовават пряко; парафраза.
2. Предаване на известна мисъл по смисъл, без точно цитиране.

Грешни изписвания (7)

  • перефраза
  • перефразъ
  • перифразъ
  • пирефраза
  • пирефразъ
  • пирифраза
  • пирифразъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-риф-ра-за
членувано пе-риф-ра-за-та
мн.ч. пе-риф-ра-зи
членувано пе-риф-ра-зи-те
звателна форма