ПЕРИПЕТИЯ

Речник на българския език

перипѐтия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. перипѐтии, ж. Внезапно усложнение, промяна в хода на събитията. Романът е изпълнен с перипетии.

Грешни изписвания (23)

  • перепетеа
  • перепетеъ
  • перепетея
  • перепетиа
  • перепетиъ
  • перепетия
  • перипетеа
  • перипетеъ
  • перипетея
  • перипетиа
  • перипетиъ
  • пирепетеа
  • пирепетеъ
  • пирепетея
  • пирепетиа
  • пирепетиъ
  • пирепетия
  • пирипетеа
  • пирипетеъ
  • пирипетея
  • пирипетиа
  • пирипетиъ
  • пирипетия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ри-пе-тия
членувано пе-ри-пе-ти-я-та
мн.ч. пе-ри-пе-тии
членувано пе-ри-пе-ти-и-те
звателна форма