ПЕРГАМЕНТ

Речник на българския език

пергамѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1.Специално обработена кожа, използвана в древността за писане.
2. Ръкопис на такава кожа.
3. Вид тънка, полупрозрачна хартия, която не пропуска мазнина и влага.
прил. пергамѐнтен, пергамѐнтна, пергамѐнтно, мн. пергамѐнтни.
прил. пергамѐнтов, пергамѐнтова, пергамѐнтово, мн. пергамѐнтови.

Грешни изписвания (3)

  • пергъмент
  • пиргамент
  • пиргъмент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пер-га-мент
непълен член пер-га-мен-та
пълен член пер-га-мен-тът
мн.ч. пер-га-мен-ти
членувано пер-га-мен-ти-те
бройна форма пер-га-мен-та
звателна форма