ПЕНТАГОН

Речник на българския език

пентаго̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пентаго̀ни, (два) пентаго̀на, м.
1. Петоъгълник.
2. Само ед. Министерство на военните работи в САЩ, чиято сграда има форма на петоъгълник.

Грешни изписвания (3)

  • пентъгон
  • пинтагон
  • пинтъгон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пен-та-гон
непълен член пен-та-го-на
пълен член пен-та-го-нът
мн.ч. пен-та-го-ни
членувано пен-та-го-ни-те
бройна форма пен-та-го-на
звателна форма