ПЕНКИЛЕР

Речник на българския език

пѐнкилер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Разг. Лекарство, което лекува всички болести.
2. Прен. Човек, който се наема да извърши всяка работа.

Грешни изписвания (3)

  • пенкелер
  • пенкелир
  • пенкилир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пен-ки-лер
непълен член пен-ки-ле-ра
пълен член пен-ки-ле-рът
мн.ч. пен-ки-ле-ри
членувано пен-ки-ле-ри-те
бройна форма пен-ки-ле-ра
звателна форма