ПЕМЗА

Речник на българския език

пѐмза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Лек порест камък, който се използва за изтриване или полиране. Изтърка краката си с пемза.

Грешни изписвания (1)

  • пемзъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пем-за
членувано пем-за-та
мн.ч. пем-зи
членувано пем-зи-те
звателна форма