ПЕЛТЕК

Речник на българския език

пелтѐк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. пелтѐци, м. Пренебр. Човек, който при говорене пелтечи, заеква.

Грешни изписвания (1)

  • пилтек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пел-тек
непълен член пел-те-ка
пълен член пел-те-кът
мн.ч. пел-те-ци
членувано пел-те-ци-те
бройна форма пел-те-ци
звателна форма пел-те-ко