ПЕЛЕНГ

Речник на българския език

пеленг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • пеленк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ленг
непълен член пе-лен-га
пълен член пе-лен-гът
мн.ч. пе-лен-ги
членувано пе-лен-ги-те
бройна форма пе-лен-га
звателна форма