ПЕЛЕНА

Речник на българския език

пелена̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пеленѝ, ж.
1. Текстилно парче, в което се повива новородено. Плетена пелена.
2. Прен. Плътна непрозрачна обвивка около нещо. Градът изчезна в пелена от дъжд.
От пелени. — От най-ранна възраст.
Още е в пелени. — Не се е развил достатъчно.

Грешни изписвания (7)

  • пеленъ
  • пелина
  • пелинъ
  • пилена
  • пиленъ
  • пилина
  • пилинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-ле-на
членувано пе-ле-на-та
мн.ч. пе-ле-ни
членувано пе-ле-ни-те
звателна форма