ПЕКТИН

Речник на българския език

пектѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Органично вещество от групата на полизахаридите, което се съдържа в плодовете и се използва в консервната промишленост поради способността си да желира при кипене със захар и плодове.

Грешни изписвания (1)

  • пиктин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пек-тин
непълен член пек-ти-на
пълен член пек-ти-нът
мн.ч. пек-ти-ни
членувано пек-ти-ни-те
бройна форма пек-ти-на
звателна форма