ПЕЕНЕ

Речник на българския език

пѐене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • пеени
  • пеине
  • пеини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-е-не
членувано пе-е-не-то
мн.ч. пе-е-ния
членувано пе-е-ни-я-та