ПАТОЛОГИЯ

Речник на българския език

патоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Спец. Наука за болестните процеси в организма и за промените, които те предизвикват.

Грешни изписвания (23)

  • патологеа
  • патологеъ
  • патологея
  • патологиа
  • патологиъ
  • патулогеа
  • патулогеъ
  • патулогея
  • патулогиа
  • патулогиъ
  • патулогия
  • пътологеа
  • пътологеъ
  • пътологея
  • пътологиа
  • пътологиъ
  • пътология
  • пътулогеа
  • пътулогеъ
  • пътулогея
  • пътулогиа
  • пътулогиъ
  • пътулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-то-ло-гия
членувано па-то-ло-ги-я-та
мн.ч. па-то-ло-гии
членувано па-то-ло-ги-и-те
звателна форма