ПАТЛАДЖАН

Речник на българския език

патладжа̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. патладжа̀ни, (два) патладжа̀на, м. Вид зеленчуково растение с едри тъмносини продълговати плодове, както и самият плод.

Грешни изписвания (3)

  • патлъджан
  • пътладжан
  • пътлъджан

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пат-ла-джан
непълен член пат-ла-джа-на
пълен член пат-ла-джа-нът
мн.ч. пат-ла-джа-ни
членувано пат-ла-джа-ни-те
бройна форма пат-ла-джа-на
звателна форма