патѐнт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. патѐнти, (два) патѐнта, м.
1. Документ, който дава права на изобретателя над изобретението му.
2. Свидетелство, което позволява извършване на някаква дейност, упражняване на някакъв занаят.
1. Документ, който дава права на изобретателя над изобретението му.
2. Свидетелство, което позволява извършване на някаква дейност, упражняване на някакъв занаят.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- пътент
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | па-тент | |
|---|---|---|
| непълен член | па-тен-та | |
| пълен член | па-тен-тът | |
| мн.ч. | па-тен-ти | |
| членувано | па-тен-ти-те | |
| бройна форма | па-тен-та | |
| звателна форма | — | |