ПАСТВО

Речник на българския език

па̀ство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. па̀ства, ср. Група християни, за които отговаря един духовник. Всеки свещеник се грижи за паството си.

Грешни изписвания (1)

  • паству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пас-т-во
членувано пас-т-во-то
мн.ч. пас-т-ва
членувано пас-т-ва-та