ПАСПОРТЕН

Речник на българския език

паспо̀ртен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • паспортин
  • пъспортен
  • пъспортин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пас-пор-тен
непълен член пас-пор-т-ния
пълен член пас-пор-т-ни-ят
ж. р. пас-пор-т-на
членувано пас-пор-т-на-та
ср. р. пас-пор-т-но
членувано пас-пор-т-но-то
мн. ч. пас-пор-т-ни
членувано пас-пор-т-ни-те