ПАРТИТУРА

Речник на българския език

партиту̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. партиту̀ри, ж. Нотен запис на музикално произведение.

Грешни изписвания (7)

  • партетура
  • партетуръ
  • партитуръ
  • пъртетура
  • пъртетуръ
  • пъртитура
  • пъртитуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-ти-ту-ра
членувано пар-ти-ту-ра-та
мн.ч. пар-ти-ту-ри
членувано пар-ти-ту-ри-те
звателна форма