ПАРОДИЯ

Речник на българския език

паро̀дия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. паро̀дии, ж.
1. Спец. Подражателна творба на някое известно литературно произведение със сатирична или хумористична цел.
2. Несполучливо подражание.
3. Нещо, което не отговаря на изискванията и е карикатурно, изопачено. Това не е пеене, а пародия.
прил. пародѝен, пародѝйна, пародѝйно, мн. пародѝйни. Пародийна творба.

Грешни изписвания (11)

  • пародеа
  • пародеъ
  • пародея
  • пародиа
  • пародиъ
  • пъродеа
  • пъродеъ
  • пъродея
  • пъродиа
  • пъродиъ
  • пъродия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ро-дия
членувано па-ро-ди-я-та
мн.ч. па-ро-дии
членувано па-ро-ди-и-те
звателна форма