ПАРНИК

Речник на българския език

па̀рник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. па̀рници, (два) па̀рника, м.
1. Отоплявано остъклено помещение, в което се отглеждат растения; оранжерия.
2. Покрита леха, в която се засяват семена за отглеждане на разсад.

Грешни изписвания (1)

  • парнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-ник
непълен член пар-ни-ка
пълен член пар-ни-кът
мн.ч. пар-ни-ци
членувано пар-ни-ци-те
бройна форма пар-ни-ка
звателна форма