ПАРКИНГ

Речник на българския език

па̀ркинг съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. па̀ркинги, (два) па̀ркинга, м. Място, определено за престояване на автомобили.

Грешни изписвания (2)

  • паркенк
  • паркинк

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-кинг
непълен член пар-кин-га
пълен член пар-кин-гът
мн.ч. пар-кин-ги
членувано пар-кин-ги-те
бройна форма пар-кин-га
звателна форма