ПАРКЕТИН

Речник на българския език

паркетѝн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Препарат за почистване на паркет, който му придава блясък.

Грешни изписвания (3)

  • паркитин
  • пъркетин
  • пъркитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пар-ке-тин
непълен член пар-ке-ти-на
пълен член пар-ке-ти-нът
мн.ч. пар-ке-ти-ни
членувано пар-ке-ти-ни-те
бройна форма пар-ке-ти-на
звателна форма