ПАРАПЕТЕН

Речник на българския език

парапетен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. па-ра-пе-тен
непълен член па-ра-пет-ния
пълен член па-ра-пет-ни-ят
ж. р. па-ра-пет-на
членувано па-ра-пет-на-та
ср. р. па-ра-пет-но
членувано па-ра-пет-но-то
мн. ч. па-ра-пет-ни
членувано па-ра-пет-ни-те