ПАРАЛИТИК

Речник на българския език

паралитѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. паралитѝци, м. Парализиран човек.

Грешни изписвания (7)

  • паралетик
  • парълетик
  • парълитик
  • пъралетик
  • пъралитик
  • пърълетик
  • пърълитик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ра-ли-тик
непълен член па-ра-ли-ти-ка
пълен член па-ра-ли-ти-кът
мн.ч. па-ра-ли-ти-ци
членувано па-ра-ли-ти-ци-те
бройна форма па-ра-ли-ти-ци
звателна форма па-ра-ли-ти-ко