ПАРАГРАФ

Речник на българския език

парагра̀ф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. парагра̀фи, (два) парагра̀фа, м.
1. Подразделение на текст (обикн. от нормативен акт) с относителна завършеност.
2. Знакът, с който се отбелязва такъв текст — §.

Грешни изписвания (3)

  • паръграф
  • пъраграф
  • пъръграф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-раг-раф
непълен член па-раг-ра-фа
пълен член па-раг-ра-фът
мн.ч. па-раг-ра-фи
членувано па-раг-ра-фи-те
бройна форма па-раг-ра-фа
звателна форма