ПАНТЕОН

Речник на българския език

пантео̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пантео̀ни, (два) пантео̀на, м.
1. У древните гърци и римляни — храм, посветен на всички богове.
2. Монументално здание, в което са погребани видни личности.
3. Съвкупност от всички богове в една религия.

Грешни изписвания (3)

  • пантион
  • пънтеон
  • пънтион

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-те-он
непълен член пан-те-о-на
пълен член пан-те-о-нът
мн.ч. пан-те-о-ни
членувано пан-те-о-ни-те
бройна форма пан-те-о-на
звателна форма