ПАНОПТИКУМ

Речник на българския език

пано̀птикум съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Музей, в който са събрани восъчни фигури на известни хора или на други редки и ценни предмети.

Грешни изписвания (7)

  • паноптеком
  • паноптекум
  • паноптиком
  • пъноптеком
  • пъноптекум
  • пъноптиком
  • пъноптикум

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ноп-ти-кум
непълен член па-ноп-ти-ку-ма
пълен член па-ноп-ти-ку-мът
мн.ч. па-ноп-ти-ку-ми
членувано па-ноп-ти-ку-ми-те
бройна форма па-ноп-ти-ку-ма
звателна форма