ПАНИКЬОРКА

Речник на българския език

паникьо̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. паникьо̀рки, ж. Жена паникьор.

Грешни изписвания (7)

  • панекьорка
  • панекьоркъ
  • паникьоркъ
  • пънекьорка
  • пънекьоркъ
  • пъникьорка
  • пъникьоркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ни-кьор-ка
членувано па-ни-кьор-ка-та
мн.ч. па-ни-кьор-ки
членувано па-ни-кьор-ки-те
звателна форма