паникьо̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. паникьо̀ри, м.
1. Човек, който се поддава на паника.
2. Човек, който всява паника сред другите.
прил. паникьо̀рски, паникьо̀рска, паникьо̀рско, мн. паникьо̀рски.
1. Човек, който се поддава на паника.
2. Човек, който всява паника сред другите.
прил. паникьо̀рски, паникьо̀рска, паникьо̀рско, мн. паникьо̀рски.
Грешни изписвания (3)
- панекьор
- пънекьор
- пъникьор
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | па-ни-кьор | |
|---|---|---|
| непълен член | па-ни-кьо-ра | |
| пълен член | па-ни-кьо-рът | |
| мн.ч. | па-ни-кьо-ри | |
| членувано | па-ни-кьо-ри-те | |
| бройна форма | па-ни-кьо-ра | |
| звателна форма | — | |