ПАНЕ

Речник на българския език

панѐ — съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

прил., неизм. Паниран. Мозък пане.

Грешни изписвания (1)

  • пъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-не
членувано па-не-то
мн.ч. па-на
членувано па-на-та

Връзки