ПАНДИЗ

Речник на българския език

пандѝз съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. пандѝзи, (два) пандѝза, м. Разг. и Жарг. Затвор.

Грешни изписвания (2)

  • пандис
  • пъндис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-диз
непълен член пан-ди-за
пълен член пан-ди-зът
мн.ч. пан-ди-зи
членувано пан-ди-зи-те
бройна форма пан-ди-за
звателна форма