ПАНГАР

Речник на българския език

панга̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. панга̀ри, (два) панга̀ра, м.
1. Място в църква, където се продават свещи.
2. Място в църква или блюдо, където се събират помощи.

Грешни изписвания (1)

  • пънгар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пан-гар
непълен член пан-га-ра
пълен член пан-га-рът
мн.ч. пан-га-ри
членувано пан-га-ри-те
бройна форма пан-га-ра
звателна форма