ПАНАГЮРКА

Речник на българския език

панагюрка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-на-гюр-ка
членувано па-на-гюр-ка-та
мн.ч. па-на-гюр-ки
членувано па-на-гюр-ки-те
звателна форма па-на-гюр-ке