ПАМЕТЛИВ

Речник на българския език

паметлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

паметлѝва, паметлѝво, мн. паметлѝви, прил. Който има силна памет, който лесно запомня. Паметливо дете.
същ. паметлѝвост, паметливостта̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • памитлив
  • пъметлив
  • пъмитлив
  • паметлиф
  • памитлиф
  • пъметлиф
  • пъмитлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. па-мет-лив
непълен член па-мет-ли-вия
пълен член па-мет-ли-ви-ят
ж. р. па-мет-ли-ва
членувано па-мет-ли-ва-та
ср. р. па-мет-ли-во
членувано па-мет-ли-во-то
мн. ч. па-мет-ли-ви
членувано па-мет-ли-ви-те