па̀мет
—
съществително име, женски род
(тип 49)
Значение
паметта̀, само ед., ж.
1. Способност да се запазва и възпроизвежда при необходимост някакво знание или впечатление. Добра памет. Силна памет.
2. Спомен, честване. В памет на загиналите.
3. Спец. Част от апаратурата на компютър или друга изчислителна машина, в която се съхранява информация.
• Вечна памет! — Винаги да се помни.
• Зрителна памет. — Способност да се възпроизвеждат текстове и образи.
• Слухова памет. — Способност да се възпроизвеждат възприети чрез слуха неща.
• Говоря по памет. — Без да гледам в текста, по спомен.
• Имам къса памет. — Лесно забравям.
1. Способност да се запазва и възпроизвежда при необходимост някакво знание или впечатление. Добра памет. Силна памет.
2. Спомен, честване. В памет на загиналите.
3. Спец. Част от апаратурата на компютър или друга изчислителна машина, в която се съхранява информация.
• Вечна памет! — Винаги да се помни.
• Зрителна памет. — Способност да се възпроизвеждат текстове и образи.
• Слухова памет. — Способност да се възпроизвеждат възприети чрез слуха неща.
• Говоря по памет. — Без да гледам в текста, по спомен.
• Имам къса памет. — Лесно забравям.
Синоними
Грешни изписвания (1)
- памит
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | па-мет | |
|---|---|---|
| членувано | па-мет-та | |
| мн.ч. | па-ме-ти | |
| членувано | па-ме-ти-те | |
| звателна форма | — | |