ПАЛАМАРКА

Речник на българския език

палама̀рка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. палама̀рки, ж. Истор. Приспособление за захващане на по-голям брой стръкове при жънене.

Грешни изписвания (7)

  • паламаркъ
  • палъмарка
  • палъмаркъ
  • пъламарка
  • пъламаркъ
  • пълъмарка
  • пълъмаркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. па-ла-мар-ка
членувано па-ла-мар-ка-та
мн.ч. па-ла-мар-ки
членувано па-ла-мар-ки-те
звателна форма