ОТЪНЯЛ

Речник на българския език

1. отънял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отънял е производна форма на отънея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отънял — мин. деят. св. прич. м. р.

отънял е производна форма на отънея (мин. деят. св. прич. м. р.).