ОСВИРЕПЯЛО

Речник на българския език

1. освирепяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

освирепяло е производна форма на освирепея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. освирепяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

освирепяло е производна форма на освирепея (мин. деят. св. прич. ср. р.).